Гена Димитрова – една българка с глас, покорил световните върхове

Когато от едно малко село като Беглеж край Плевен се издигне личност до сцените в Милано, Париж и Ню Йорк, става дума за необикновен човек. Такава без съмнение е певицата Гена Димитрова – истинска сензация и една от най-големите драматични сопрани на всички времена. Незабравима, обаятелна и по своето излъчване, и по гласа си, тя оставя вечна следа в музиката.

Пътят към сцената – малки стъпки към големите мечти

Гена расте като всяко друго момиче от селото – учи в местното училище и пее в училищния хор. Още от малка усеща, че музиката ѝ е на сърцето близка. За съжаление (или може би за щастие?), баща ѝ има съвсем други амбиции – той си представя дъщеря си като лекар, с уважавана и сигурна професия. Но Гена усеща, че нейната съдба е малко по-различна, затова в тайна от него се явява на приемен изпит по оперно пеене в Софийската консерватория.

През 1959 година тя става част от класа на големия Христо Бръмбаров – един от най-добрите педагози, открил много български таланти. Никой тогава не предполага колко големи височини очакват младото момиче, включително и тя самата. “Винаги бях много старателна, опитвах се да уча, да слушам внимателно, бях търпелива. Никога не губех време да се лаская, че нещо знам – винаги съм търсила своите грешки”, признава сама Димитрова.

Знаковият дебют – „Набуко“ от Верди

Животът на сцената за Гена се променя драстично през 1967 година, когато след серия от отказали се прими младата и никому непозната певица се озовава в ролята на Абигайл – една от най-трудните партии на Верди. Това е образ, който опитните прими играят в края на кариерата си, не на нейното начало. Но тя го прави с такава сила и увереност, че аплодисментите след представлението подсказват – родена е нова звезда.

Невъобразими висоти и световен успех

През 1970 година на конкурс за млади певци в София Гена печели убедително голямата награда и заминава за обучение в Миланската “Ла Скала”. Дебютът ѝ там през 1973 г., заедно с Доминго, открива пътищата към най-престижните театри. Следват великолепни участия в Париж, Виена, Арена ди Верона („Арена ди Гена“), Ню Йорк и Мюнхен. Нейният успех не познава граници – почитателите я обожават, критиците я издигат в култ.

През 80-те Гена вече има световна слава и е желан гост от всички оперни театри. Тя има шанса да работи и с великия Херберт фон Караян, който възкликва, че тя пее „както говори, без напъване и вокална претенция.“ Сирената от Беглеж превзема сърцата на всички, които са се докоснали до изявите ѝ.

Ярък и неподражаем стил на пеене

Гласът на Гена е многократно описван като „глас от злато и стомана“ – силен, звучен, ясен, изключителен във високите регистри. Ролите, които изпълнява – Тоска, Амелия, Леонора, Абигайл, Турандот – са едни от най-комплексните и изискващи не само огромен гласов диапазон, но и драматично актьорско присъствие. “Казвали са ми, че никой не ме познава, но това само ме е мотивирало да вървя напред и да доказвам себе си всеки път”, споделя тя.

Личността извън сцената

Гена била искрена, земна и честна. В нито един момент от живота си не забравяла, че всяко човешко същество учи цели си живот. Вярва, че човек няма нужда да копира другите – всеки трябва да открие своя талант и да бъде себе си. За нея музиката е храм, в който тя е влязла веднъж и останала завинаги.

Фондацията, която продължава мечтите ей

Фондация „Гена Димитрова“ се грижи днес за младите таланти и увековечаване на нейното безценно творческо наследство. С конкурсите и майсторските класове фондацията дава шансове на новото поколение певци.

Една звезда, която никога няма загасне

На 11 юни 2005 легендарната певица угасва физически в Милано, но музиката и гласът ѝ ще живеят винаги. Тези, които са я слушали на сцената, няма как да забравят тази сила. Тези, които сега откриват записите ѝ, продължават да ѝ се възхищават. Гена Димитрова остава неразделна част от вечната музикална история на България и света – една българка, която действително успя да завладее оперния Олимп.