Хоро по време на чума

Ледено хоро в Тунджа за Йордановден ще има, даже и при заповед за забраната му

Кметът на Калофер Румен Стоянов се постара да поясни това в сутрешните блокове, след като преди по-малко от седмица сам призоваваше гражданите да се въздържат от изпълняването на тази местна традиция.

Очевидно обаче под напора на местните Стоянов е променил позицията си и сега обяснява надълго и нашироко как калоферци са традиционалисти, но и отговорни хора и ще спазват всички необходими мерки и предписания, за да може леденото хоро да се проведе безопасно в пандемичната обстановка.

Честно казано не е чак толкова спорно доколко въобще може едно подобно мероприятие да се проведе безопасно, пише webcafe.

Почти невъзможно е, особено с оглед на това как години наред сме виждали да се провежда тази местна калоферска традиция с прилежащите ѝ туби с вино, предавани от ръка на ръка.

Нещо повече – самото струпване на хора противоречи на въведените мерки за цялата страна. Все пак само преди няколко дни се раздаваха солени глоби за всяко събиране на над 15 души за посрещане на Новата година. А край реката и в самата река със сигурност ще се съберат по повече от 15 души.

И тук идва резонният въпрос – щом сме стигнали дотам да забраняваме на бизнеси да практикуват дейността си, защо да се позволява на една голяма група от хора да се събере в името на една локална традиция? Или тя, подобно даването на миро в църквата, щом е за здраве, значи е недосегаема за вируси?“

Разбира се, кметът уверява, че мерки за безопасност ще бъдат взети. Какви – тук конкретиката рязко спира само до това, че в реката ще се допускат единствено калоферци, а градоначалникът ще ги помоли да влизат на малки групи. А хорото нямало да е като в предишни години.

Какво означава точно това, реално няма как да знаем до самото хоро. Кметът Стоянов не говори за маски и други предпазни средства, за задължителни тестове за коронавирус за участниците или дори за осигуряване на дистанция за гледащите от поне 1,5-2 метра. Всъщност не казва абсолютно нищо конкретно, освен „Хоро ще има“.

Вероятността за леденото хоро да бъдат наложени някакви дори минимално смислени мерки за ограничаване на риска от предаване на вируса, които да не са само прах в очите, клони по-скоро към нищожна. Горе-долу толкова, колкото българският национален отбор по футбол да се класира на следващия голям футболен форум – на теория може и да стане, но на практика всички знаем за какво става дума.

Подобно Пилат Понтийски Стоянов си измива ръцете с това, че нямало сила, която да спре калоферци да влязат в реката за хорото, а можел само да помага.

Как да се спре подобно събитие има, но реално нито един политик не е готов да плати цената за това, особено в година на избори.

Така, дори със забрана, калоферци ще се съберат, за да си изтанцуват леденото хоро, а почти по всяка вероятност ще има и достатъчно хора от други населени места, които ще искат да се пробват също във водите на Тунджа.

А ако след това там се появи огнище на заразата, отговорността ще потъне някъде в нищото – вероятна глоба за кмета, който великодушно заяви, че е готов да понесе, ако бъде наложена.

Реално обаче изпадаме в една абсурдна ситуация, в която уж всеки носи сам отговорност за действията си, а на практика лична отговорност липсва.

Факт е, че дори сега, когато българската здравна система се огъва под натиска на множеството заболели от коронавируса, твърде много хора не вярват, че това е нещо по-опасно от обикновен грип.

Когато ситуацията е такава обаче, това, което ни напомня за личната отговорност, трябва да бъде законът. И прилагането му на практика.

А според настоящото положение, такива събирания са забранени, независимо от повода.

В една ситуация, в която всички правим своите жертви, а някои дори са принудени да останат без работа, нищо няма да се случи, ако един местен ритуал пропусне една година.

При все, че в миналото вече се е случвало.

А и ако не друго, мъжкото хоро в река Тунджа трябва да е символ на мъжество. Какво по-мъжко има от това да поемеш отговорност – за себе си и за околните.

Ако пък не, мъжко е да поемеш последствията от действията си. Има закони, има правила, има и реакция за нарушаването им. И не само кметът Стоянов да е този, който да отнесе глоба.

Източник: https://www.dunavmost.com/

Facebook Коментари

Оставете коментар